И ето че и моят час назря
Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта.
Не беше дълго време отредено.
Прииждаше реката на кръвта,
отдръпна се сърцето, победено
от милостта, преплетена с дълга,
и чувствата зарових надълбоко.
Изтрих без хлип издайната сълза,
поех без стих ненавистна посока,
където самотата наваля
с огромни преспи още през септември.
И ето че и моят час назря
за сбогом с топли тонове и тембри.
© Светличка All rights reserved.
