... и Господ се усмихна на небето...
Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен,
съзнава ясно дивата си сила.
Tревичка съм и дъх съм притаила ,
светът изчезва... Миг е съкровен.
Изцвили ли жребецът в хергелето?
А кончето на тънички крака
изправи се треперещо и ето,
че нежно есента го приласка
а Господ се усмихна на небето,
погали го с невидима ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
