Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
8.11.2023 г., 15:47 ч.  

... и Господ се усмихна на небето... 

  Поезия » Строги форми, Друга
240 4 4

Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.

 

Не се страхува никак тя от мен,
съзнава ясно дивата си сила.
Tревичка съм  и дъх съм притаила ,
светът изчезва... Миг е съкровен.

 

Изцвили ли жребецът в хергелето?
А кончето на тънички крака
изправи се треперещо и ето,

 

че нежно есента го приласка
а Господ се усмихна на небето,
погали го с невидима ръка.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ники!
  • Много ви хареса, Наде!
  • Във врачанския Балкан, под пещерата "Леденика" развъждат коне. Красиви, благородни животни. Който иска и може ги язди. А пещерата е природен феномен. Вчера бях там и видях кобилката и жребчето. Да бях фотограф, но не съм. Имам само думите. Благодаря, Марийче!
  • Умилително, толкова обичливо и красиво си го предала!
    Поздравления за чудесния сонет, Наде!👍😍🌹
Предложения
: ??:??