И когато решиш да разтвориш дланта си...
Аз съм кестен
в ръката ти –
плах и заоблен.
Почти сраснал
с извития лъч
на живота ти.
И поел от потта ти
кристалчета сол,
но запомнил,
че някога много отдавна
тази близост била невъзможна...
Тази страст е била
търговия на дребно.
И сред чуждите клони
високо е бил
във обвивка бодлива
желаният кестен...
И въпрос на късмет е било
да го стигнеш...
И на чест... На инат...
(Който както разбира)
За блестящата гладкост
ще плащам до гроба...
Капки кръв
под зелените остри бодли
те бележат
с прокълната обич...
И когато решиш
да разтвориш дланта си
от умора, от скука,
или любопитство,
ще откриеш по нея
един отпечатък
със следи от бодли,
дето липсват...
Ще си сам
и когато не си...
Ще си тръгваш,
когато оставаш...
Хлад по дланите
ще ти крещи,
че когато ме имаш,
ме няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
