И когато решиш да разтвориш дланта си...
Аз съм кестен
в ръката ти –
плах и заоблен.
Почти сраснал
с извития лъч
на живота ти.
И поел от потта ти
кристалчета сол,
но запомнил,
че някога много отдавна
тази близост била невъзможна...
Тази страст е била
търговия на дребно.
И сред чуждите клони
високо е бил
във обвивка бодлива
желаният кестен...
И въпрос на късмет е било
да го стигнеш...
И на чест... На инат...
(Който както разбира)
За блестящата гладкост
ще плащам до гроба...
Капки кръв
под зелените остри бодли
те бележат
с прокълната обич...
И когато решиш
да разтвориш дланта си
от умора, от скука,
или любопитство,
ще откриеш по нея
един отпечатък
със следи от бодли,
дето липсват...
Ще си сам
и когато не си...
Ще си тръгваш,
когато оставаш...
Хлад по дланите
ще ти крещи,
че когато ме имаш,
ме няма...
© Дочка Василева All rights reserved.
