Aug 7, 2010, 12:30 AM

И когато решиш да разтвориш дланта си... 

  Poetry » Love
2197 0 36

 

    Аз съм кестен

в ръката ти –

плах и заоблен.

Почти сраснал

с извития лъч

на живота ти.

И поел от потта ти

кристалчета сол,

но запомнил,

че някога много отдавна

тази близост била невъзможна...

    Тази страст е била

търговия на дребно.

И сред чуждите клони

високо е бил

във обвивка бодлива

желаният кестен...

И въпрос на късмет е било

да го стигнеш...

    И на чест... На инат...

(Който както разбира)

За блестящата гладкост

ще плащам до гроба...

Капки кръв

под зелените остри бодли

те бележат

с прокълната обич...

    И когато решиш

да разтвориш дланта си

от умора, от скука,

или любопитство,

ще откриеш по нея

един отпечатък

със следи от бодли,

дето липсват...

    Ще си сам

и когато не си...

Ще си тръгваш,

когато оставаш...

Хлад по дланите

ще ти крещи,

че когато ме имаш,

ме няма...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??