И лудостта ми - просто факт
И трябва, трябва да претръпне
или веднъж да се взриви
сърцето ми. Връвта ми пъпна
в барутен погреб е, уви,
там някой от предците метнал,
а после легнал и умрял.
На мене същност искрометна
и две сърца е завещал.
Едно да беше, да е спряло,
кардиограмата – инфаркт.
А с двете краят е начало
и лудостта ми – просто факт,
не е досадна теорема,
ни аксиома нито мит.
Щом триста дяволи ме вземат,
все има и един сърдит.
И кой, и на кого? Ужасна
понякога съм. Несмирѝм
духа не мога да напасна,
обичайте ме! Херувим
аз няма никога да стана
и няма да се променя –
обичана и нежелана,
оставам стих, любов, жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
