diesto (Данаил Антонов)
979 525
15.09.2020 г., 19:27 ч.

И ме учиш на необичане... 

  Поезия » Любовна, Философска
450 0 4

Изобщо не ми се искаш вече...

Ти ми пълниш с мъка очите.

И ме държиш все по-далечен. 

И ме учиш на необичане... 

Тръгваш си сякаш няма ме. 

Замълчаваш до болка в мене. 

После идваш да ме забравиш, 

сякаш дяволи да ме вземат... 

Ала проклета ми е съдбата. 

Не умирам. За да те тегля. 

Да те изстрадам като омраза, 

за любов съм ти непотребен... 

И недей да се криеш! Стига! 

Ще си тръгна. Последен път. 

За душата ми прочети във книгите, 

в некролога - дата, място за мъртва плът...  

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??