И ме учиш на необичане...
Изобщо не ми се искаш вече...
Ти ми пълниш с мъка очите.
И ме държиш все по-далечен.
И ме учиш на необичане...
Тръгваш си сякаш няма ме.
Замълчаваш до болка в мене.
После идваш да ме забравиш,
сякаш дяволи да ме вземат...
Ала проклета ми е съдбата.
Не умирам. За да те тегля.
Да те изстрадам като омраза,
за любов съм ти непотребен...
И недей да се криеш! Стига!
Ще си тръгна. Последен път.
За душата ми прочети във книгите,
в некролога - дата, място за мъртва плът...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
