diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Sep 15, 2020, 7:27 PM

И ме учиш на необичане...

707 0 4

Изобщо не ми се искаш вече...

Ти ми пълниш с мъка очите.

И ме държиш все по-далечен. 

И ме учиш на необичане... 

Тръгваш си сякаш няма ме. 

Замълчаваш до болка в мене. 

После идваш да ме забравиш, 

сякаш дяволи да ме вземат... 

Ала проклета ми е съдбата. 

Не умирам. За да те тегля. 

Да те изстрадам като омраза, 

за любов съм ти непотребен... 

И недей да се криеш! Стига! 

Ще си тръгна. Последен път. 

За душата ми прочети във книгите, 

в некролога - дата, място за мъртва плът...  

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0