1.09.2010 г., 15:53 ч.

И молех Вятъра да ме прегърне 

  Поезия
1344 0 23

&n

 

 

 

 

 

                                   И   М О Л Е Х   В Я Т Ъ Р А   Д А   М Е   П Р Е Г Ъ Р Н Е

 

                 ____________________________________________________

 

                                                          "За да знаеш къде отиваш,

                                                          не забравяй откъде си тръгнал..."

 

                                                                                          Древна мъдрост

 

 

 

 

 

                                  Дирех по тялото си копринени белези.

                                  Останали от жадните ти, ласкави пръсти.

                                  Ръце безпаметни. Дъх уханен. Желания трепетни.

                                  Смълчано потънали във горещия пясък...

                                  Останки, изчезващи от мъжките ти стъпки.

 

 

                                  Гласа ти заключих  зад седем ръждиви катинара.

 

 

                                  И молех Вятъра да ме грабне. Да ме отнесе.

                                  Далеч - там, където... Теб отдавна вече те няма.

                                  Със воля и сълзи наложих си да повярвам.

                                  Че не съществуваш... Че спомен си само...

 

 

                                   От Бога и от Сатаната во век си забравен.

 

 

                                   Ала не успях да пръсна копнежа по устните ти нежни.

                                   Със които върху кожата ми - блудно настръхнала.

                                   Суров и прекрасен. Ала някак влудяващо тъжен...

                                   Със въглен огнен по голото ми тяло тръпно рисуваше.

 

 

 

                                   Но непрогледност пред очите ми спусна се...

                                   Животът и Любовта отведнъж ме напуснаха!

 

 

                                   Тичах боса по прашните, криволичещи пътища.

                                   Реки дълбоки, без да се намокря, прегазих.

                                   Бленувах те във все по-греховните си сънища.

                                   И едва накрая разбрах това. Което ми каза:

 

 

                                   "За да знаеш къде отиваш,

                                   не забравяй откъде си тръгнала!..."

 

 

                                  Това бе всичко, което ми остана от теб.

                                  Над бездънната пропаст пътеката тясна.

                                  Която измамно наричахме: Наша Последна Любов.

                                  На парцали раздран... Свят Поднебесен Покров.

 

 

                                  Отдето излетя над Пустинята като волен Сокол...

 

 

 

                                  И спомнила си откъде съм тръгнала,

                                  разбрах накъде съм се запътила.

                                  Без капка жал и вина във пазвата си бяла.

                                  Забих кинжала...

 

 

                                  Със който прерязах Крилете ти.

 

 

                                   А после?

 

 

                                  После... Застанала на Кръстопът.

                                  Дето сливаха се и тръгваха Пътища отвред.

                                  Попитах Едного за Пътя към Ада...

                                  А Той усмихна се благо и каза ми:

 

 

                                 Дете, ела със мен.

                                 Ще ти покажа Пътя за Едем...

 

 

 

 

 

 

 

                                 2010 г.

 

 

 

 

                                                            Лорета АХИЕЛ - гр.Хаифа,

                                                            Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

________________________________________________________________

 

 

                             Вдъхновено от песента на Ищар - "ЗНАМ ОТКЪДЕ ИДВАМ".

                             (Ishtar - "Je sais dou je viens".)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каквото и да кажа, ще е малко!
    Просто нека всички видят това:

    http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-907355
  • Благодарим ви с моята виртуална съавторка за добрите думи...
    Бъдете, Петя и Магдалена !!!
  • моите почитания, Виктор...
    за тебе и за Лорета...великолепна творба.
  • Не е нескромно! И успяваш!!!
    А моите думи към теб са заслужени!
  • Скъпа Петя, не знам дали думите ме обичат /надявам се да е така!/, но
    че аз ги обичам - това е повече от сигурно. Извини ме за нескромното
    самоцитиране, но долята на твореца е "да дава Смисъл на думите".
    Е, аз просто се опитвам. Дали успявам - ще отсъдите вие.
    Благодарим и двамата с Лори за прочита и добрите слова!
    Бъди !!!
  • Обичат те думите, Викторе!
    Поздравления!!!
  • Благодаря ти, Веси, и от името на Лорета.
    За бездумния, но красноречив коментар.
    Здравей!
  • Такава творба не се коментира!
    С прегръдка!
  • Фейя, наречена Вилдан, мълчанието понякога е по-красноречиво
    и от най-красивите слова. Благодарим за неочакваното внимание!
    Тони, творчеството не става по поръчка, а по осенение...
    Здравейте !!!
  • От снощи чета стиха ви и все не намирам думи! Просто ще помълча...
  • Мартина, Любо - благодарни сме за добронамереността
    и подкрепата!
    Здравейте !!!
  • Ти знаеш от къде идваш и молейки се вятъра да те прегърне...
    душата ти на ангел ще превърне от мъдрост и добро изпълнен!!!
    Поздрав Вик и топлинка ...ти си чиста ангелска душа!!!
  • Поздравления! Получило се е нещо чудесно!
  • Боби, Мъдрецо Раденко, Сеси, Ананел - с уважение и преклон от
    двама ни. Благодарим ви много!
    Бъдете !!!
  • не може да се прережат крилете, а?
    искаме- не искаме , те са вътре в нас...
  • Много емоционален и стойностен стих! Поздравявам те, Виктор!
  • Твоите мисли тичат по пътя на мъдростта и даряват вяра. Поздрав!
  • Пътя към Ада е покрит с добри намерения и... добри стихотворения!
    Не само е вдъхновено, а е и- одухотворено!
  • Ивон, Жарко Момиче, Водице, Приятелю Илко, Рондисима, Водолея,
    Антония - благодари сме с Лорета... Не, възхитени, стреснати, трогнати,
    очаровани, респектирани от невероятните и неочаквани коментари.
    Здравейте и БЪДЕТЕ !!!
  • Поздрав ... с аплодисменти!
  • ...И стихът ти вдъхновява, Виктор!
    С възхита!
  • Благодаря, Руми, за първия ти коментар.
    Аз отдавна съм влюбен в нещата, които твориш...
    Лили - с признателност!
    Приеми и ти, Плами, нашите с Лорета смирени прегръдки.
    Благодарим ви !!!
  • Постигнали сте смирението... И вятърът ви прегръща! Поздрав!!!
Предложения
: ??:??