И молех Вятъра да ме прегърне

&n

                                   И   М О Л Е Х   В Я Т Ъ Р А   Д А   М Е   П Р Е Г Ъ Р Н Е

                 ____________________________________________________

                                                          "За да знаеш къде отиваш,

                                                          не забравяй откъде си тръгнал..."

                                                                                          Древна мъдрост

                                  Дирех по тялото си копринени белези.

                                  Останали от жадните ти, ласкави пръсти.

                                  Ръце безпаметни. Дъх уханен. Желания трепетни.

                                  Смълчано потънали във горещия пясък...

                                  Останки, изчезващи от мъжките ти стъпки.

                                  Гласа ти заключих  зад седем ръждиви катинара.

                                  И молех Вятъра да ме грабне. Да ме отнесе.

                                  Далеч - там, където... Теб отдавна вече те няма.

                                  Със воля и сълзи наложих си да повярвам.

                                  Че не съществуваш... Че спомен си само...

                                   От Бога и от Сатаната во век си забравен.

                                   Ала не успях да пръсна копнежа по устните ти нежни.

                                   Със които върху кожата ми - блудно настръхнала.

                                   Суров и прекрасен. Ала някак влудяващо тъжен...

                                   Със въглен огнен по голото ми тяло тръпно рисуваше.

                                   Но непрогледност пред очите ми спусна се...

                                   Животът и Любовта отведнъж ме напуснаха!

                                   Тичах боса по прашните, криволичещи пътища.

                                   Реки дълбоки, без да се намокря, прегазих.

                                   Бленувах те във все по-греховните си сънища.

                                   И едва накрая разбрах това. Което ми каза:

                                   "За да знаеш къде отиваш,

                                   не забравяй откъде си тръгнала!..."

                                  Това бе всичко, което ми остана от теб.

                                  Над бездънната пропаст пътеката тясна.

                                  Която измамно наричахме: Наша Последна Любов.

                                  На парцали раздран... Свят Поднебесен Покров.

                                  Отдето излетя над Пустинята като волен Сокол...

                                  И спомнила си откъде съм тръгнала,

                                  разбрах накъде съм се запътила.

                                  Без капка жал и вина във пазвата си бяла.

                                  Забих кинжала...

                                  Със който прерязах Крилете ти.

                                   А после?

                                  После... Застанала на Кръстопът.

                                  Дето сливаха се и тръгваха Пътища отвред.

                                  Попитах Едного за Пътя към Ада...

                                  А Той усмихна се благо и каза ми:

                                 Дете, ела със мен.

                                 Ще ти покажа Пътя за Едем...

                                 2010 г.

                                                            Лорета АХИЕЛ - гр.Хаифа,

                                                            Виктор БОРДЖИЕВ

________________________________________________________________

                             Вдъхновено от песента на Ищар - "ЗНАМ ОТКЪДЕ ИДВАМ".

                             (Ishtar - "Je sais dou je viens".)