17.03.2008 г., 23:21

И мълча... но няма значение...

657 0 1
И мълча.
Дори да се запали,
дори да се взриви и стане на пепел
над мене здрачът...
Дори луната да ми проговори в тъмното,
дори гарваните да запеят серенади...
Да можех да се слея с ехото зловещо
или с тази все така тъмна нощ... няма значение!
Да можех да изчезна!
Без спомен, без следа...
Само пепелта изгоряла след мене да се носи
във въздух напоен с аромат на плът...
И аз някъде там... няма значение!
Да можех да изчезна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДиаНа Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....