И на кал ще станем...

4.04.2025 г., 1:24 ч.

Поезия » Философска

5.0 (10)

134 3 8

От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят
слуха и погледа. Избистрят хоризонта.
Безносата се спуска като ястреб
и късче щастие отнася в ноктите...
Планетите се преподреждат куцайки.
(Вселената през болка оцелява)
И пак посреща всяко ново утро,
и пак със всеки залез се прощава... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Римуване на Самотата
Брезата

На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
... И нека нищо друго няма...

ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА. Сега съм есенна топола... Но мога (даже през деня) да бъда истинска. И гола. ...
В перспектива

Сгъстяват се боите на нощта и тежко диша старата надежда. Зад нея път, пред нея самота - това в коет...

Още произведения »