И на кал ще станем...
От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят
слуха и погледа. Избистрят хоризонта.
Безносата се спуска като ястреб
и късче щастие отнася в ноктите...
Планетите се преподреждат куцайки.
(Вселената през болка оцелява)
И пак посреща всяко ново утро,
и пак със всеки залез се прощава...
До следващата кървава луна,
простреляла душата с нова липса.
Между планетите провира се сълза
и гневни мисли гърлото притискат.
И пак отново - пълно, празно, пълно
проскърцват орбитите като болни…
Вселената със всяка глътка въздух
за правото на щастие се бори.
Напук на всяка антигравитация
стремяща се до кръв да я разкъса.
Звезди умират и звезди се раждат
и светлините разкрояват тъмното-
на минало, сегашно и на бъдеще
обвито в пелена от неизвестност.
Сред кално- празно, подир кално- пълно
се раждат орбитите на планетите…
© Дочка Василева All rights reserved.
