19.05.2025 г., 7:30

И не, че съм някоя, виж ме, не съм

277 1 0

От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език,
а чувствата – тонове. Значи,
в очите на слепите ставаш велик
и лавров венец ще окачи,

 

все някога времето. Само пиши!
И егото четкай, защото,
то важно е само. Какви ти души?
И нимбът фалшив на челото.
Светът до побъркано село се сви,
емоции? Колкото трябва.
Там някъде гинат... Животът върви,
човешкото тихо ограбва.

 

Четем ли? Разбира се... Много четем,  
Очите си вадим с екрани.
Земята прегърби се вече съвсем,
тежат ѝ едни... Неразбрани...
А трае животът ни колкото свещ,
и къта изконния смисъл –
човек си, когато ръка подадеш,
на ближен... Та писал, не писал...

 

И не, че съм някоя, виж ме, не съм,
но пазя душата си чиста.
Битувам си в моя си истински сън,
обичам! Не само на листа.

 

 


   
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...