19.05.2025 г., 7:30

И не, че съм някоя, виж ме, не съм

274 1 0

От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език,
а чувствата – тонове. Значи,
в очите на слепите ставаш велик
и лавров венец ще окачи,

 

все някога времето. Само пиши!
И егото четкай, защото,
то важно е само. Какви ти души?
И нимбът фалшив на челото.
Светът до побъркано село се сви,
емоции? Колкото трябва.
Там някъде гинат... Животът върви,
човешкото тихо ограбва.

 

Четем ли? Разбира се... Много четем,  
Очите си вадим с екрани.
Земята прегърби се вече съвсем,
тежат ѝ едни... Неразбрани...
А трае животът ни колкото свещ,
и къта изконния смисъл –
човек си, когато ръка подадеш,
на ближен... Та писал, не писал...

 

И не, че съм някоя, виж ме, не съм,
но пазя душата си чиста.
Битувам си в моя си истински сън,
обичам! Не само на листа.

 

 


   
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...