May 19, 2025, 7:30 AM

И не, че съм някоя, виж ме, не съм

271 1 0

От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език,
а чувствата – тонове. Значи,
в очите на слепите ставаш велик
и лавров венец ще окачи,

 

все някога времето. Само пиши!
И егото четкай, защото,
то важно е само. Какви ти души?
И нимбът фалшив на челото.
Светът до побъркано село се сви,
емоции? Колкото трябва.
Там някъде гинат... Животът върви,
човешкото тихо ограбва.

 

Четем ли? Разбира се... Много четем,  
Очите си вадим с екрани.
Земята прегърби се вече съвсем,
тежат ѝ едни... Неразбрани...
А трае животът ни колкото свещ,
и къта изконния смисъл –
човек си, когато ръка подадеш,
на ближен... Та писал, не писал...

 

И не, че съм някоя, виж ме, не съм,
но пазя душата си чиста.
Битувам си в моя си истински сън,
обичам! Не само на листа.

 

 


   
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...