... и не съвсем
... и не ревнувам
вече
не тъжа
и
много странно
някак си
нехая
и за това
което е било
и за това
което
Е
след края.
Любов ли беше То
или
почти
приличаше на нещо
като огън
като мечтание
и
като вик
но
не съвсем
почти лъжа
това е.
До него крачех аз
и
не съвсем
макар напред
да нямаше посока.
Тежеше кръстът ми
и
се смалих
и
сто жени след мене
пропищяха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
