И нека съществува светът.
И нека съществата живеят.
И нека да бъде любов.
И нека да няма страдания.
И нека ден след ден тази любов
да става голяма, голяма.
И нека като нежен покров
да докосва не един и не двама.
И нека сърцата ни топли
да забият във ритъм синхронен.
И нека не съдим, обричаме,
а да си помагаме и обичаме.
И нека прошка да даваме,
защото давайки получаваме.
И нека в прошката ни прощават.
И вместо тъга, радост въздават!
Tanelia
24.01.2013
© Мариана Георгиева -Танелия Всички права запазени