... И нека нищо друго няма...
ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА.
Сега съм есенна топола...
Но мога (даже през деня)
да бъда истинска. И гола.
Обичай ме! Това е сън...
От който няма да се будим.
Преди да стане светло вън –
необяснимо... ще се влюбим!
Поискай ме! Във тъмнина...
Или – пред цялата Вселена!
Заший... с най-нежната игла
крилете ми... От друг ранени.
О, нека да не е вина!
Сълзите ми... ще са в тетрадка.
Една Безименна Жена –
ще бъда... Нека да е кратко!
А после – нека да валят! –
До края... сЪлзите на дните.
Във подреден до ужас свят –
аз... ще те скрия във очите.
Като Безименна Жена –
в очите си – ще те опазя!
Там... е кафява топлина.
Там... всичките си болки пазя!
Когато прокърви нощта
на Изток, някъде... виновно! –
отново ще съм – на света.
Със името си. Но бездомна.
Ако намериш оня бряг –
за теб – съдба, за мен – присъда...
Повикай ме! Аз зная как
една светулка... там да бъда.
Ако намериш оня бряг,
където... няма друго нищо! –
вземи и мен! Аз – зная как –
да стъкна там... едно огнище!
Но... ако други светове
в съня ти почнат да надничат...
Започне ли да те зове
Небето – дето го обичаш! –
Отлитай! Няма да те спра.
След тебе – нека нищо няма...
Сърцето ти – ще разбера.
И вяра ще ти дам. За двама!
Пред път – нозете си измий...
Сълзите ми – ще бъдат чисти!
И двете ми крила вземи...
Очите – не!
Да са ти пристан...
На мен ми стига – да съм тук.
Където... сме вървели двама.
Компасът – да показва Юг.
И нека... нищо друго няма!
Гълъбина Митева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
