Apr 25, 2017, 7:07 PM

... И нека нищо друго няма... 

  Poetry » Love
2314 18 19

ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА.
Сега съм есенна топола...
Но мога (даже през деня)
да бъда истинска. И гола. 
 

Обичай ме! Това е сън...
От който няма да се будим.
Преди да стане светло вън –
необяснимо... ще се влюбим!

 

Поискай ме! Във тъмнина...
Или – пред цялата Вселена!
Заший... с най-нежната игла
крилете ми... От друг ранени.

 

О, нека да не е вина!
Сълзите ми... ще са в тетрадка.
Една Безименна Жена –
ще бъда... Нека да е кратко!

 

А после – нека да валят! –
До края... сЪлзите на дните.
Във подреден до ужас свят –
аз... ще те скрия във очите.

 

Като Безименна  Жена – 
в очите си – ще те опазя!
Там... е кафява топлина.
Там... всичките си болки пазя!

 

Когато прокърви нощта
на Изток, някъде... виновно! –
отново ще съм – на света.
Със името си. Но бездомна.

 

Ако намериш оня бряг –
за теб – съдба, за мен – присъда...
Повикай ме! Аз зная как
една светулка... там да бъда.

 

Ако намериш оня бряг,
където... няма друго нищо! –
вземи и мен! Аз – зная как –
да стъкна там... едно огнище!

 

Но... ако други светове
в съня ти почнат да надничат...
Започне ли  да те зове
Небето – дето го обичаш! –

 

Отлитай! Няма да те спра.
След тебе – нека нищо няма...
Сърцето ти – ще разбера.
И вяра ще ти дам. За двама!

 

Пред път – нозете си измий...
Сълзите ми – ще бъдат чисти!
И двете ми крила вземи...
Очите – не! 
Да са ти пристан...

 

На мен ми стига – да съм тук.
Където... сме вървели двама. 
Компасът – да показва Юг. 

 

И нека... нищо друго няма! 
 

Гълъбина Митева
 

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??