И нека плитки – чепки две – надвиснат!
Не ме затваряй – руйно вино – в бъчва...
Не чакай в нас страстта да отлежи.
сега ме пий – копнежът ни измъчва,
узрял от зов, светът ще натежи.
И нека плитки – чепки две – надвиснат,
с шира от чувства теб да упоят,
Асеновградско слънце да ти плиснат,
наляло сладост в златния димят.
По мъжки мълчалив, изпий стакана,
в сърцето като в храм ме въведи.
Поискай аз съпруга да ти стана,
а тази нощ филизи да роди.
На двора ти ще раснат две лозички,
садени с твоя бащин благослов.
В града ни скоро ще узнаят всички,
че рожби къпем с вино от любов.
А ти учи момчетата ни вкъщи
как пръчката на новата лоза,
след труд и обич, в грозде се превръща,
а после в бистра винена сълза.
Да ви е честит празника на виното и Любовта, скъпи приятели! Наздраве!💕🥰💋
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
