марси (Мери Добрева) марси (Мери Добрева)
1 120
12.08.2007 г., 18:42

И НЕКА СЪМ РЕКА

685 0 6

Повярвай ми,
боли ме от обич!
Спомените за докосването ти
прорязват с писък душата ми.
Наранени,
недолюбени,
луди от желание по теб,
сетивата ми ослепяха
да те търсят.
Искам те!
Тялото ми тлее -
нестинарска жарава.
Всеки въглен пази тайнството
на устните ти.
Докосни ме!
Нужен си ми...
Дали прозрачната стихия на водата
така отчаяно сънува брегове,
скалиста сила
в еротични мисли приютила,
да укроти
на синъото най-сладката магия
и да я къта нейде в паметта си
за времето,
когато бреговете
в мъниста пясъчни ще се превърнат.
И НЕКА СЪМ РЕКА...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0