марси (Мери Добрева) марси (Мери Добрева)
1 120
Aug 12, 2007, 6:42 PM

И НЕКА СЪМ РЕКА

  Poetry
687 0 6

Повярвай ми,
боли ме от обич!
Спомените за докосването ти
прорязват с писък душата ми.
Наранени,
недолюбени,
луди от желание по теб,
сетивата ми ослепяха
да те търсят.
Искам те!
Тялото ми тлее -
нестинарска жарава.
Всеки въглен пази тайнството
на устните ти.
Докосни ме!
Нужен си ми...
Дали прозрачната стихия на водата
така отчаяно сънува брегове,
скалиста сила
в еротични мисли приютила,
да укроти
на синъото най-сладката магия
и да я къта нейде в паметта си
за времето,
когато бреговете
в мъниста пясъчни ще се превърнат.
И НЕКА СЪМ РЕКА...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0