И нека вятъра разказва
В душата си пазя светлината
на звездната си същност
и няма нищо, че времето
мрежите отровни си намята
в клетка ме поставя
и доста често и на колене...
Тогава светлината
в мен бълбука
на повърхността иска
да излезе - разчупва
заспалата ми същност
и разпиляват ветровете
парченцата
на разбърканият пъзел...
Защо и как...?
Неоновите светлини
превземат сетивата!
Обгръща ме мъгла -
лепнеща и сива
дори и листата бели
разпилява вятъра
към полюсите
на търсещи въпроси!
Перото е отдавна отлетяло...
дори и музата - нейде броди
из галактики далечни...
А в мен бълбука светлината
набира сили и иска да излезе!
Събирам пъзела житейски!
Събирам белите листа...
Перце на ангел - пратено е дар
за мене, да пиша и отново
да творя...тогава се събужда
заспалата ми същност...
разчупвам клетката
с будната си мисъл
мъглата се разпръсква
и светлината се процежда
в божествен и величествен
слънчев лъч...И толкова,
толкова е светло...
Душата ми блести от светлина!
И нека вятъра разказва -
за пътя на моята душа...!
11.12.2022г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
