И нека бъде, Господи, неделя!
И НЕКА БЪДЕ, ГОСПОДИ, НЕДЕЛЯ!
... понеже свършват земните ми дни, а Бог ми обеща добра неделя,
една мечта душата ми плени – във по-човечен свят да се преселя –
където всеки срещнат ми е брат, където никой никого не мрази,
и никой в новините по обяд не ми се вре с министри и джамбази,
във свят без злоба, болести, войни, корона вируси – и политици,
там, де от бебешките пелени до гроба се надпяват пойни птици,
там, де се ветролее детски смях – и хората четат прекрасни книги,
и аз оставих няколко сред тях в капелата от български авлиги,
там, дето най-уютните Жени постилат ми най-топлата постеля...
Мечтая си да грохна в светлини! – и нека бъде, Господи, неделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
