И НЯКОЙ ЧУ ЛИ ПРОСТИЯ МИ ГОВОР

... дали е от студения април? – мен напоследък никъде ме няма,

и скитам сам, пиян, недраг-немил, и моят ден е зрителна измама,

несретник, през напуснатия парк се смъквам за един тегел на плажа,

или мълча на книжния пазар, несмогнал в стихче-две да се изкажа,

цял ден се питам – чист като дете, сред толкова поети – херувими,

кой книжици купува и чете, кого нахраних с кръшните си рими,

и – ако всички думички са прах, защо не този прах да бъде звезден? –

в последно време много ме е страх, че ние – безсловесни, ще изчезнем,

Поет ли? – кръгла дупка на геврек, и някой чу ли простия ми говор? –

един – ненужен никому – човек, подписал се под Божието слово.