И няма лек за този ад
И няма лек за този ад
Такава ревност ме гнети
към моя рицар пъстрокрил.
"Не само твой е." все кънти,
щом мисля за лика му мил.
И макар че любовта си
доказвал ми е неведнъж.
И за мен, и за честта си
преодолял би всеки мъж.
И няма лек за този ад,
в скръб сега съм сянка бледа.
И цялата съм само яд,
щом луната пак го гледа.
Ето, пак се сви гръдта ми,
прав е, който не обича.
А тъй силна е лъстта ми,
като лъч пронизва в здрача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
