И още е главата ми с ума си
Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне,
или пък стих среднощ да промълви –
лъжата е ви на вид е велелепна,
но бурен е, в ухаещи треви.
И още е главата ми с ума си –
над мъките Танталови се чуди,
да я измамят как ли не опитват,
душици дребни – духом сиромаси,
буквално се направиха на луди...
Но всеки знае, че безкрил не литва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
