И още е главата ми с ума си
Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне,
или пък стих среднощ да промълви –
лъжата е ви на вид е велелепна,
но бурен е, в ухаещи треви.
И още е главата ми с ума си –
над мъките Танталови се чуди,
да я измамят как ли не опитват,
душици дребни – духом сиромаси,
буквално се направиха на луди...
Но всеки знае, че безкрил не литва.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
