25.11.2008 г., 9:44

И отново е мрак

631 0 6
И разказва ни животът,
има:
стотици лица на любовта,
икони на влюбени
(неизографисани).
Красота, ти ли избра
стиха за сбогуване,
(някой необичан),
ода на радостта
(или сам си чета)
и твоите мисли?
(Там, когато напиша)
Твоите заключени тайни,
събрани,
(или просто изграждат)
една малка хитрост.

И разказва ни живота,
има:
стотици стихове,
написани за теб,
послания (неизречени)
за любовта.
Сбогувания
(не обичаш ли?)
и нови малки неща,
които ни делят
(и събират пак).
Ако аз влизам в светлината,
ти дръпваш пердето
(и отново е мрак),
и така докато
съществуваме.

И отново е мрак...
Представи си, че нямаш право на думи
и само можеш да ми говориш с очи.
Кажи, твоите сълзи или моите рими
ще създадат напрежение и дори искри?
Представи си, че в тъмнината светиш
и с твоята усмивка покоряваш звезди.
Дали тогава ще се обърнеш, скъпа,
с една малка хитрост да ме победиш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...