И отново е мрак
И разказва ни животът,
има:
стотици лица на любовта,
икони на влюбени
(неизографисани).
Красота, ти ли избра
стиха за сбогуване,
(някой необичан),
ода на радостта
(или сам си чета)
и твоите мисли?
(Там, когато напиша)
Твоите заключени тайни,
събрани,
(или просто изграждат)
една малка хитрост.
И разказва ни живота,
има:
стотици стихове,
написани за теб,
послания (неизречени)
за любовта.
Сбогувания
(не обичаш ли?)
и нови малки неща,
които ни делят
(и събират пак).
Ако аз влизам в светлината,
ти дръпваш пердето
(и отново е мрак),
и така докато
съществуваме.
И отново е мрак...
Представи си, че нямаш право на думи
и само можеш да ми говориш с очи.
Кажи, твоите сълзи или моите рими
ще създадат напрежение и дори искри?
Представи си, че в тъмнината светиш
и с твоята усмивка покоряваш звезди.
Дали тогава ще се обърнеш, скъпа,
с една малка хитрост да ме победиш?
има:
стотици лица на любовта,
икони на влюбени
(неизографисани).
Красота, ти ли избра
стиха за сбогуване,
(някой необичан),
ода на радостта
(или сам си чета)
и твоите мисли?
(Там, когато напиша)
Твоите заключени тайни,
събрани,
(или просто изграждат)
една малка хитрост.
И разказва ни живота,
има:
стотици стихове,
написани за теб,
послания (неизречени)
за любовта.
Сбогувания
(не обичаш ли?)
и нови малки неща,
които ни делят
(и събират пак).
Ако аз влизам в светлината,
ти дръпваш пердето
(и отново е мрак),
и така докато
съществуваме.
И отново е мрак...
Представи си, че нямаш право на думи
и само можеш да ми говориш с очи.
Кажи, твоите сълзи или моите рими
ще създадат напрежение и дори искри?
Представи си, че в тъмнината светиш
и с твоята усмивка покоряваш звезди.
Дали тогава ще се обърнеш, скъпа,
с една малка хитрост да ме победиш?
© Христо Андонов All rights reserved.
