Dimonas (Ди Цветкова)
36 18
12.11.2008 г., 22:59 ч.

И отново илюзорно 

  Поезия » Философска
544 0 3
И отново илюзорно

Това,
което от душата ти се скрива,
е тъй далечно и до теб не стига...
Желанието да се върнеш там,
в мига, когато си открил Света
и той ти казва да се отдадеш на него,
а ти не можеш да решиш
                                            - защо? -
все пак е нужно да живееш,
да ходиш по земята, да се смееш?
И всичко отначало след това...
Добре, но докога?
Самотно е на вените, пулсиращи напразно,
ръцете ти се реят сред пространство празно.
Докосването е шега, когато си в една игра
без правила, а и без норми.
Изгубваш своите реални форми.
Ех, съдба...
Но аз не мога пак - сама -
да скитам по света така,
изгубила и дар, и слово,
и мисълта за нещо ново.
Отново...
                 И отново, и отново.
И смисъл знам, че трябва да намеря,
за да живея и да не треперя,
че няма да оставя аз следа...
Сега,
         нататък ще вървя,
дори да трябва да стоя
с очи в ръба на пропастта.
Дано да стигне Вечността
и да настъпи светлина!
Сега!

© Ди Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??