И отново илюзорно
И отново илюзорно
Това,
което от душата ти се скрива,
е тъй далечно и до теб не стига...
Желанието да се върнеш там,
в мига, когато си открил Света
и той ти казва да се отдадеш на него,
а ти не можеш да решиш
- защо? -
все пак е нужно да живееш,
да ходиш по земята, да се смееш?
И всичко отначало след това...
Добре, но докога?
Самотно е на вените, пулсиращи напразно,
ръцете ти се реят сред пространство празно.
Докосването е шега, когато си в една игра
без правила, а и без норми.
Изгубваш своите реални форми.
Ех, съдба...
Но аз не мога пак - сама -
да скитам по света така,
изгубила и дар, и слово,
и мисълта за нещо ново.
Отново...
И отново, и отново.
И смисъл знам, че трябва да намеря,
за да живея и да не треперя,
че няма да оставя аз следа...
Сега,
нататък ще вървя,
дори да трябва да стоя
с очи в ръба на пропастта.
Дано да стигне Вечността
и да настъпи светлина!
Сега!
Това,
което от душата ти се скрива,
е тъй далечно и до теб не стига...
Желанието да се върнеш там,
в мига, когато си открил Света
и той ти казва да се отдадеш на него,
а ти не можеш да решиш
- защо? -
все пак е нужно да живееш,
да ходиш по земята, да се смееш?
И всичко отначало след това...
Добре, но докога?
Самотно е на вените, пулсиращи напразно,
ръцете ти се реят сред пространство празно.
Докосването е шега, когато си в една игра
без правила, а и без норми.
Изгубваш своите реални форми.
Ех, съдба...
Но аз не мога пак - сама -
да скитам по света така,
изгубила и дар, и слово,
и мисълта за нещо ново.
Отново...
И отново, и отново.
И смисъл знам, че трябва да намеря,
за да живея и да не треперя,
че няма да оставя аз следа...
Сега,
нататък ще вървя,
дори да трябва да стоя
с очи в ръба на пропастта.
Дано да стигне Вечността
и да настъпи светлина!
Сега!
© Ди Цветкова All rights reserved.
