Спомняш ли си, скъпи, първия ни ден?
И бурята, която влезе в живота ти със мен.
Че трябваше да се отказваш от майка и баща.
За да им доказваш какво е любовта.
И днес, след тридесет години,
ти все още си със мен.
Не съжалил за нищо до последния ни ден.
И годините ми да се върнат,
пак същата съдба ще избера.
Дори и след смъртта си
със тебе искам да се преродя!
© Теодора Иванова Всички права запазени