Jun 12, 2016, 12:05 PM  

И отново теб ще избера

  Poetry » Love
1.4K 1 0

Спомняш ли си, скъпи,  първия ни ден?

И бурята, която влезе в живота ти със мен.

Че трябваше да се отказваш от майка и баща.

За да им доказваш какво е любовта.

И днес, след тридесет години,

ти все още си със мен.

Не съжалил за нищо до последния ни ден.

И годините ми да се върнат,

пак  същата съдба ще избера.

Дори и след  смъртта си

със тебе искам да се преродя!                                                                                                                                                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...