И падна мрак злокобно ням
И падна мрак злокобно ням!
Мъгли обвиха синкавата нощ...
Гневът, безмилостно голям,
заби се в мене като нож...
В очите ми се впиваха чертите
на твоето изваяно лице
и тръгнаха по миглите сълзите,
бодейки ме кат' финно стъкълце...
Цигарите пригасях напол'вина,
а пушекът рисува твоя лик
и спукаше се той като лавина
да целуне дървения пепелник...
През прозорците, напукани и стари,
вятърът ми шепнеше къде си...
Като врати на гниещи хамбари
люлееха се белите завеси...
Тихо на стените се помолих,
сякаш за молитвите са храм,
отпуснах се, очите си затворих...
И падна мрак злокобно ням!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Борисов Всички права запазени
