И падна мрак злокобно ням!
Мъгли обвиха синкавата нощ...
Гневът, безмилостно голям,
заби се в мене като нож...
В очите ми се впиваха чертите
на твоето изваяно лице
и тръгнаха по миглите сълзите,
бодейки ме кат' финно стъкълце...
Цигарите пригасях напол'вина,
а пушекът рисува твоя лик
и спукаше се той като лавина
да целуне дървения пепелник... ...