koleto03 (Никола Борисов) koleto03 (Никола Борисов)
37
Feb 5, 2012, 11:56 PM

И падна мрак злокобно ням

  Poetry » Love
929 0 1

И падна мрак злокобно ням!

Мъгли обвиха синкавата нощ...

Гневът, безмилостно голям,

заби се в мене като нож...

 

В очите ми се впиваха чертите

на твоето изваяно лице

и тръгнаха по миглите сълзите,

бодейки ме кат' финно стъкълце...

 

Цигарите пригасях напол'вина,

а пушекът рисува твоя лик

и спукаше се той като лавина

да целуне дървения пепелник...

 

През прозорците, напукани и стари,

вятърът ми шепнеше къде си...

Като врати на гниещи хамбари

люлееха се белите завеси...

 

Тихо на стените се помолих,

сякаш за молитвите са храм,

отпуснах се, очите си затворих...

И падна мрак злокобно ням!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Борисов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ellyst (Ели)
    ellyst (Ели)
    Заглавието и първият куплет ми харесаха. И това двустишие:
    "Като врати на гниещи хамбари
    люлееха се белите завеси"

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0