И пак е нощ
И пак е нощ. И хиляди звезди.
Танцуват тъжни сенки в полумрака.
Самотна стая. И пианото мълчи.
Да го докосне някой с нежност чака.
И пак е нощ. И лунна светлина
опъва тънки нишки в тишината.
Прозорец. Силуетът на жена.
Косите ù целува само вятърът.
И пак е нощ. И споменът за мъж
изплува като сън от тъмнината.
В прегръдките на цъфналата ръж
днес друга слуша Лунната соната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
