И пак извиквам
И пак извиквам
Каква любов е свързвала душите ни?
Какво сърце в гърдите е туптяло?
В два белега, останали от рани –
там чувството в убежище е спряло.
Пулсира то и винаги е живо
в посланието пратено мисловно
и пак се сплитат ритмите красиво,
и пак ни сливат нежно, безтегловно...
И пак извиквам: любовта е тръпка -
една всевечна неразкрита тайна.
По-скоро – не ! – неразцъфтяла пъпка,
която се разтваря всеотдайна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
