И пак извиквам
И пак извиквам
Каква любов е свързвала душите ни?
Какво сърце в гърдите е туптяло?
В два белега, останали от рани –
там чувството в убежище е спряло.
Пулсира то и винаги е живо
в посланието пратено мисловно
и пак се сплитат ритмите красиво,
и пак ни сливат нежно, безтегловно...
И пак извиквам: любовта е тръпка -
една всевечна неразкрита тайна.
По-скоро – не ! – неразцъфтяла пъпка,
която се разтваря всеотдайна...
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Найстина знаеш как да разказваш за любовта!Найстина магысница!Много красив и увлекателен стих!За което те поздравявам!!!Усмивки приятелко!
-
Добър вечер, приятели - Пламена, , Христов и Мисана!
Благодаря ти за позитивните коментари!
Поздравявям ви и ви желая много здраве и спокоен сън! -
Отново силен стих, Стойна! Поздравление от мен и най-висока оценка!
-
С Пламена!
Поздрав, Стойна!
-
Браво, Тони!
Много ме зарадва с тази
любовна лирика днес!
Много стойностни стихове пишеш,
независимо дали са философски,
или любовни!
Поезията просто струи от теб
и се радвам,че първа мога да те поздравя
за този твой стих!
Хубава и спокойна вечер ти желая!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
заедно с това стихотворение. Стоя няколко часа и беше свалена. Казва се "Моя любов" и е много добра - ти си
я чел и си писал коментар.Намира се на моята страница.Съжалявам, че нямаше време да се прочете от хората, но то свърши вече. Благодаря ти за всичко!
Поздрав от сърце и ведър ден!