И пак извиквам
Каква любов е свързвала душите ни?
Какво сърце в гърдите е туптяло?
В два белега, останали от рани –
там чувството в убежище е спряло.
Пулсира то и винаги е живо
в посланието пратено мисловно
и пак се сплитат ритмите красиво,
и пак ни сливат нежно, безтегловно...
И пак извиквам: любовта е тръпка -
една всевечна неразкрита тайна.
По-скоро – не ! – неразцъфтяла пъпка,
която се разтваря всеотдайна...
© Стойна Димова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
