И пак за есента
"От сивото небе вали тъга" -
ми казваш ти, пък аз ти опонирам:
- не е тъга, а златната река
на капчици тече към жадни ниви.
И нека падат сухите листа -
ще спи дървото, лято ще сънува.
А щом се върнат птичите ята,
в короната му млада ще нощуват.
Със скрита хубост идва есента.
И само който може да я срича,
на вятъра дочува песента
и всяка нейна стъпчица обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
