24.05.2015 г., 17:18

И плужекът стана Човек

639 0 7

И плужекът стана Човек

 

 

Показах ти моята истинска същност!
На досаден лъжец и безверник.
На един плужек със име на мъж.
На истински гърчещ се червей.
На страхливец номер едно.
На храчка, изплюта от просяк.
Един истински дребен човек.
Един счупен на дванайсет часовник.
Един изрод със десет лица…
На Квазимодо дори съм завиждал
за скритата там красота, 
която не мога да видя.
Показах ти всичко във мен.
Най-гнусната част ти показах.
Портретът на Дориан Грей
в сравнение с мен е наслада.

 

 

А ти ме погледна с очи… Най-милите…
Толкова нежни. ,,Последвай ме,, - каза едва.
И аз тръгнах. Последвах те, Истино,
до другия край на света!…
… и плужекът стана Човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца...", но и
    "Мисълта и Езикът са за твореца инструменти за творчество. Добродетелта и Порокът са за твореца материал за творчество." О.У.
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    "Показах ти всичко във мен.
    Най-гнусната част ти показах.
    Портретът на Дориан Грей
    в сравнение с мен е наслада."
  • Благодаря за милите думи Емо!Аз също прочетох твоите искрени и изстрадани стихове.Харесаха ми много и докоснаха сърцето ми! Поздрави и от мен
  • Браво, страхотно написано признание!
  • Смело след истината! харесах!
  • Случил си на Истина... пък моята ме превърна в плужек...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...