10.04.2008 г., 22:45

И по-добре!

679 0 3



                     

                                  Отиваш си преди да ти отворя.
                                  Изпратих те преди да си почукал.
                                  На немите въпроси страхувам се да отговоря.

                                  Изпращам те и за какво - не знам.
                                  Дори да се сбогувам с теб не мога
                                  и нищичко не мога да ти дам...

                                  Отиваш си и пак до мен стоиш.
                                  Изпращам те, но с теб не се разделям.
                                  Сбогувам се, а в отговор мълчиш.

                                  Изпратих те преди да си отворил.
                                  Отиваш си преди да съм те чула.
                                          И по-добре!
                                  А иначе как бих ти отговорила?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много често несъзнателно, не, СЪЗНАТЕЛНО я изпращаме, само и само да я опазим. Дори и от самите себе си.
  • За съжаление разделите в живота са повече от срещите!Още неопознали една любов тя бърза да си тръгне,а друга може би няма и да се появи в живота ни.За това трябва да цениме това което ни се поднася като дар ,защото любовта наистина е дар...
  • Побърках се! Страхотно е ,много ми хареса! Макар ,че много не схванах смисала ,но ми хареса "Отиваш си преди да ти отворя. Изпратих те преди да си почукал.." Чудесно е!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...