Apr 10, 2008, 10:45 PM

И по-добре!

  Poetry » Love
681 0 3



                     

                                  Отиваш си преди да ти отворя.
                                  Изпратих те преди да си почукал.
                                  На немите въпроси страхувам се да отговоря.

                                  Изпращам те и за какво - не знам.
                                  Дори да се сбогувам с теб не мога
                                  и нищичко не мога да ти дам...

                                  Отиваш си и пак до мен стоиш.
                                  Изпращам те, но с теб не се разделям.
                                  Сбогувам се, а в отговор мълчиш.

                                  Изпратих те преди да си отворил.
                                  Отиваш си преди да съм те чула.
                                          И по-добре!
                                  А иначе как бих ти отговорила?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илзе Енчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много често несъзнателно, не, СЪЗНАТЕЛНО я изпращаме, само и само да я опазим. Дори и от самите себе си.
  • За съжаление разделите в живота са повече от срещите!Още неопознали една любов тя бърза да си тръгне,а друга може би няма и да се появи в живота ни.За това трябва да цениме това което ни се поднася като дар ,защото любовта наистина е дар...
  • Побърках се! Страхотно е ,много ми хареса! Макар ,че много не схванах смисала ,но ми хареса "Отиваш си преди да ти отворя. Изпратих те преди да си почукал.." Чудесно е!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...