И пожелавам го на всички
Аз крия се от празни хорски думи,
от тях не мога нищо да науча,
във този свят – далечен и безшумен,
ще се стопя, но нещо ще се случи
Врата ще се отвори, ще ме викнат,
и аз, като един лакей продажен,
ще влезна вътре, за да свикнат,
че след смъртта ми ще ме има даже.
Сега отпивам бавно в тишината
от виното. Животът стърже, сякаш
единствено звукът му е останал
и невъзможно е да го дочакаш.
Така вървя и слънцето не стига,
а вятърът е само паж назаем,
ще скъсам и последната си риза,
за да си тръгна гол и сам накрая.
Но нека пием – миналото носи,
eдинствено тъга и празни срички.
Ще пазя вечно моите въпроси –
и пожелавам го това на всички...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
