И после кой виновен? Пак ли аз?
Жена с характер казват съм била.
Измислици! Та аз съм тъй добричка!
И само в полунощ летя – с метла,
и сова е любимата ми птичка.
И котаракът ми – ела го виж,
е руска синя раса породиста,
магии, дето хващали дикиш,
не зная много. Само двеста - триста.
Пристигаш късно и си се разпял,
добре, де блееш, като пръч в градина.
За всичките съседи ми е жал!
Очакваш номерата ти да минат?
Аз вещица съм... Ъ... жена от сой,
дори не си сънувал ти такава.
Най-евтиното вино купил той,
тук нещо Казанова то раздава...
Котленцето ми, скъпи вече ври,
от твоята разстроена китара!
Муз ли? И не помисляй го дори!
Метлата ми с финес ще те разкара!
И после кой виновен? Пак ли аз?
Че мислиш си, че лесна съм, пияна.
Я хващай пътя! Спри се чак у вас!
Макар, че не си струва да те хвана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
