Как трудно е да бъдеш Муз (или как останах без китара)
Загледах аз красива поетеса,
а тя покани ме на соаре,
изгладих риза и перчема сресах.
С китара, две бутилки каберне
стоя пред портите познати
решен да го играя Муз,
написах текст по две сонати,
един с пищов, друг даже наизуст.
Посреща ме мадоната шармантно,
присядаме на мекия диван,
наливам аз от виното галантно
и всичко сякаш е по план.
Опъвам струни, глас дере небето,
покрай луната свалям ѝ звезди
и май ми вързва общо взето,
понеже малко се и понапи.
Но тъкмо съм на гранд финала,
предчувствам предстоящия ни грях,
уста отвори като луда хала
и в страшен филм за миг се озовах.
Ръмжи момата, диво съска,
с апломб ми сочи към вратата,
усетил краят в наш'та връзка
панически си плюх на чукалата.
И ето ме, спасил перчема
запалвам сетната цигара,
ще ида друго вино да си взема,
но що е Муз останал без китара...
По "Какъв ли Муз, ме тъй подкокороса?" от Patrizzia (Надежда Ангелова)
https://otkrovenia.com/bg/stihove/kakyv-li-muz-me-tyj-podkokorosa
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Банков Всички права запазени
