А после нека смятат ни за луди
До тебе винаги ще бъда близко!
Деня ти ще изпълвам с топлина!
Не ще допусна мрак да те подтиска,
за теб звезда ще бъда, светлина!
Поискаш ли, ще стана стих и песен,
мелодия любовна във нощта,
китарен звън, от вятъра понесен,
мехлемът за ранената душа.
А после нека смятат ни за луди!
Ний огънчето в нас да съхраним!
Ще бъде най-обикновено чудо!
Прегръщаш ме и шепнеш: "Остани!!!..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
