И пропяха рибите, когато умряха...
Един кръговрат от болка върти се.
Една пешеходна пътека, на която няма хора,
заради едни убийствени истини,
убиващи даже и пътя.
Едни знаци, разминаващи целия свят...
А те, хората, си остават убийци.
По-лесно е да обичаш тъгата,
по-лесно е да загърбим съдбата.
... затова ни няма, затова сме бездушни!
... защото тогава те се родиха!?!
© Димитър Атанасов Всички права запазени