И пропяха рибите, когато умряха...
Един кръговрат от болка върти се.
Една пешеходна пътека, на която няма хора,
заради едни убийствени истини,
убиващи даже и пътя.
Едни знаци, разминаващи целия свят...
А те, хората, си остават убийци.
По-лесно е да обичаш тъгата,
по-лесно е да загърбим съдбата.
... затова ни няма, затова сме бездушни!
... защото тогава те се родиха!?!
© Димитър Атанасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
