И пропяха рибите, когато умряха...
Един кръговрат от болка върти се.
Една пешеходна пътека, на която няма хора,
заради едни убийствени истини,
убиващи даже и пътя.
Едни знаци, разминаващи целия свят...
А те, хората, си остават убийци.
По-лесно е да обичаш тъгата,
по-лесно е да загърбим съдбата.
... затова ни няма, затова сме бездушни!
... защото тогава те се родиха!?!
© Димитър Атанасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
