И пропяха рибите, когато умряха
И пропяха рибите, когато умряха...
Един кръговрат от болка върти се.
Една пешеходна пътека, на която няма хора,
заради едни убийствени истини,
убиващи даже и пътя.
Едни знаци, разминаващи целия свят...
А те, хората, си остават убийци.
По-лесно е да обичаш тъгата,
по-лесно е да загърбим съдбата.
... затова ни няма, затова сме бездушни!
... защото тогава те се родиха!?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Атанасов Все права защищены
